Постинг
28.01.2009 00:22 -
Нищото
Заведоха го в малка тъмна стая.
С бюро и стол в средата.
Аромата на парфюма го замая,
усети остра болка във главата.
Стая, малка колкото килер,
обляна от уличните светлини,
прозорец малък и фенер.
Чу се глас: "Седни!"
Човекът викна: "Кой е там?
Не ме оставяйте сам!"
Към мен погледна и издаде стон:
"Какво си ти? Човек ли? Демон?"
Мирисът на страх, безумните очи,
той бе жалък като всички други.
Студена пот, разрошени коси,
жалка смешка, каквато си и ти.
Тихо се примоли: "Моля те, пусни ме..."
Към пазача се обърна: "Защити ме!"
В миг усети болката красива,
същата, която ни убива...
Вкусът на метал, вкусът на кръв...
Вкусът, каращ го да се страхува.
Той бе станал жалка стръв
там където болката царува.
Бавно лазят тръпки по жалкото ти тяло,
да повториш грешката не би посмяло
ако знаеше какво те чака,
там на стола, в мрака.
Крясък. И после гробна тишина.
Струйка кръв от отворена уста,
отворени очи, слепи са дневна светлина...
И после... отново тишина.
С бюро и стол в средата.
Аромата на парфюма го замая,
усети остра болка във главата.
Стая, малка колкото килер,
обляна от уличните светлини,
прозорец малък и фенер.
Чу се глас: "Седни!"
Човекът викна: "Кой е там?
Не ме оставяйте сам!"
Към мен погледна и издаде стон:
"Какво си ти? Човек ли? Демон?"
Мирисът на страх, безумните очи,
той бе жалък като всички други.
Студена пот, разрошени коси,
жалка смешка, каквато си и ти.
Тихо се примоли: "Моля те, пусни ме..."
Към пазача се обърна: "Защити ме!"
В миг усети болката красива,
същата, която ни убива...
Вкусът на метал, вкусът на кръв...
Вкусът, каращ го да се страхува.
Той бе станал жалка стръв
там където болката царува.
Бавно лазят тръпки по жалкото ти тяло,
да повториш грешката не би посмяло
ако знаеше какво те чака,
там на стола, в мрака.
Крясък. И после гробна тишина.
Струйка кръв от отворена уста,
отворени очи, слепи са дневна светлина...
И после... отново тишина.
Търсене
За този блог
Гласове: 35
